История
На територията на селото най-многобройни следи за духовен и материален живот са оставили траките в своите надгробни могили. В землището на Гумощник са разкрити и проучени над двадесет тракийски могили, които се отнасят към желязната епоха или в периода IX – IV век преди Христа.
В тракийска могила в месността „Дянова могила” е открита единствената от този вид в България оригинална зидана каменна гробница. Тя е силно разрушена от иманярска интервенция. Подът е застлан с каменни плочи, а правоъгълната и основа е покрита с голям купол. Камерата е снабдена с дълъг коридор с размери 3х3 метра, който е специално иззидан от каменни плочи.
Историята на село Гумощник не е напълно проучена. Знаем, че селището се споменава в турски документи от 1430 година под название „Имлячува“. В миналото центърът на селото е бил в днешната махала Селце или Старо Млечево, а сегашният център на Гумощник е бил тогава една от махалите.
За произхода на името на село Гумощник има две хипотези: В митологичен аспект Гумощник означава място „сред планината”. Гумното е усвоено космическо и свещено пространство. В икономически и лексикален аспект се счита, че името произхожда от старобългарската дума „Гумно“, която означава харман, понеже на поляните до селото е събиран данъкът „десятък” през турско време.
Много факти от историята има още да се изясняват, но се знае, че в течение на векове, хората от този край най-усърдно са градили и пазили българския дух и съзнание. Селото бързо се развива от 17 век, когато след разгрома на едно търновско въстание много участници от там идват и се заселват в сегашните махали на с. Гумощник. Турци не са живели и не е имало в селището с изключение на един техен представител в конака. През епохата на Възраждането селището става голямо с богата икономика и активен стопански и културен живот. В центъра около църквата, килийното училище и конака е имало 8 манифактурни дюкяна и 6 кръчми. Всеки неделен ден след църковната служба там е ставал пазар, а на Илинден – 2 август е имало годишен панаир, който продължавал една седмица.
За влиянието и напоритостта на българите от Гумощник говори и даденото разрешение в онова време за направа на надземна трикорабна църква построена от 1835—1939 г. от камък със зид от 1,40 м. с цел и за отбрана. Тя има приказно красив иконостас, дърворезба от сърцевината на орех и буди възхищение и наслада за всеки посетител. Сега тя е обявена за паметник на културата.
След Освобождението от османско робство през време на първото преброяване на новосъздаденото княжество България село Гумощник към 1-ви януари 1881 г. е имало 1098 жители и е обединявало 7 махали. Сега с. Гумощник е съставено от 5 махали – Реката, Дуевци, Селци, Лакарево и Клиновци и живеещите там жители са 165 човека. Чистият балкански въздух, слънцето, водата и зеленината, широкият кръгозор срещу гордия Балкан са условия за спокойна и красива почивка. Тези хубости са довели в Гумощник много нови хора от Плевен, Троян, Ловеч, Велико Търново, София и Русе, които са построили тук своите малки къщи и вили. По-новата история на Гумощник вече сме описали тук, на страниците на нашия сайт.