Църква

Църквата „Свети Николай Летни” през 2009 г. навършва 170 години от построяването си.

В една от днешните махали на Гумощник – Селце със старото име Млечево, още през епохата на турското робство през 1839 г. е построена много голяма за времето си църква. Огромен е бил ентусиазмът на местното население за осъществяването на такъв строеж при тогавашните условия. Много подкупи са дадени на турската власт, за да разреши строеж с такива размери и то на открито, тъй като тогава църквите се правели малки и вкопани в земята, за да не събуждат у поробения българин самочувствие и гордост. За ентусиазма на нашите деди говори и това, че строителните материали се доставяли от големи разстояния и с големи трудности. Варта е докарвана от „Черни връх“, от 10 км. Пясъкът е носен на гръб от река Видима, от 6 км, а корнизовият камък-бигор е превозван от село Хлевене, от 30 км, със слаби дървени кола.

Централният подов бял мраморен камък със символа на руската държава – двуглав орел е донесен и подарен от Петър Йончев в 1839 година. От Румъния е донесена голямата 250-килограмова камбана, подарена от жителя на с. Дебнево Илия Пенов през 1878 година.

Грандиозност на строежа придават не само големите размери, но и начинът на построяването и вътрешната й украса. Дебелината на зидовете е 1,40 метра. Сводовият купол е трикорабен, с каменен покрив. Тя има приказно красив иконостас, истински шедьовър на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. Творението на новоселските потомствени майстори марангози Никола Матеев и сина му Йонко се отличава с лекота и изящество като особено силно въздействие имат 12-те композиции в основата на олтара, които пресъздават библейски сцени от сътворяването на света. Иконите са рисувани до 1842 г. от живописеца Атанас Минчев от Батошево, от македонските художници Наум и Начо и някои други, не толкова известни майстори. Иконите са рисувани с постни бои от тропически растения. И досега образите са запазили свежестта и изяществото си. Сега църквата „Свети Николай Летни” е обявена за паметник на културата.

В началото на 2009 г. е организирана дарителска кампания за средства, които ще помогнат да се извършат строително-ремонтни дейности по сградата на килийното училище и църквата, както и за организиране на честването на предстоящите годишнини.

Има предположение, че ръководител на строежа е бил Колю Фичето. Това пред¬положение се засилва и от обстоятелството, че в биографията на този знаменит български строител през периода на строителството на църквата (1836—1842 г.) не е отбелязан друг строеж.