Читалище

Читалище „Отец Паисий” в село Гумощник е основано на 10 декември 1927 г. Първият председател на читалището е учителят Георги Илиев Георгиев. През 1960 г. Лалю Самичков става секретар-библиотекар в читалище „Отец Паисий” и се грижи за читалищната дейност в продължение на 30 годни. Той съдейства за създаването на театрален, певчески и танцов състав, както и духова музика.

Театрална самодейност започва с представлението „Многострадална Геновева”. Поради липса на желаещи да изпълнят женските роли, мъже, облечени в женски дрехи, се превъплъщават в тях. Театралният състав ежегодно поставя по няколко пиеси и в продължение на години е околийски първенец. Хоровата самодейност също се развива и бележи своите успехи. Ръководител на хора е учителят Цочо Цветански, който свири на цигулка. За развитието на културния живот в селото допринася много и духовата музика.

Едно от важните събития за развитието на читалището е строителството на неговата сграда. Дотогава то се помещава в училищния салон. Началото на строителството е поставено през 1963 г. Официалното откриване става на 24 май 1969 г. и се превръща в общоселско събитие.

Дълги години на читалищната самодейност отдават Тотка Самичкова, Беню Бляховски, Петър Попов, Илия Мичев, Цанко Маринов, Христо Джаралийски.

През последните години театралните постановки се подготвят и играят от младите таланти на Гумощник. Това са внуците и правнуците на първите читалищни деятели, както и инициативни и родолюбиви младежи от категорията на така наречените „виладжии” на Гумощник. През лятото на 2008 год. младите самодейни актьори играха постановката „Силно чувство” на Иля Илф и Евгений Петров. Читалищната зала беше изпълнена с повече от 250 зрители от Гумощник, дошли специално за събитието. Най-малките актьори бяха подготвили „мини постановката” „Мързеливите стопани”.

През 2009 година читалище „Отец Паисий” ще отпразнува 40 години от построяването на своята сграда. Жителите и приятелите на селото вече се питат каква ли постановка ще изберат младите актьори за юбилея?

Читалище „Отец Паисий” в село Гумощник е основано на 10 декември 1927 г. Първият председател на читалището е учителят Георги Илиев Георгиев. През 1960 г. Лалю Самичков става секретар-библиотекар в читалище „Отец Паисий” и се грижи за читалищната дейност в продължение на 30 годни. Той съдейства за създаването на театрален, певчески и танцов състав, както и духова музика.


Конфликтът и съдебният спор между Църквата и Читалището е описан най-пълно в нашето писмо до министъра на Регионалното развитие и благоустройството. Можете да се запознаете с проблема:

До

Министъра

на Регионалното развитие и благоустройството

Уважаеми господин Министър,

Бих искала да доведем до Вашето знание проблем, свързан с държавна собственост върху имот, находящ се в село Гумощник, Община Троян, област Ловешка.

Имотът  представлява неурегулирано дворно място в околовръстния полигон на махала Селци в землището на село Гумощник от около 1500 кв.м. Граници: от две страни път, Илия Василев и Марин М.Колев. Мястото е застроено с църковен храм.

 Жителите на селото, са сериозно обезпокоени, че Ловчанска митрополия се е сдобила с нотариален акт номер 105/ 8.04. 1981 г., което вероятно е станало при големи закононарушения. Основания за това твърдение ми дава факта, че същият е издаден при действието на конституцията от 1971 г., съгласно която върху държавна земя не би могла да тече придобивна давност и да бъде съставен констативен нотариален акт. Законът за давността е обявен с указ от 18.12. 1897 г. и отменен в бр. 92 на Известия на президиума на Народното събрание от 1951 г.

Църквата „Свети Николай Мирликийски” е построена през 1839 г. с труда и средствата на местното население. Специално внимание заслужава нейния иконостас-истински шедьовър на резбарското изкуство от епохата на Възраждането.

 Заедно с намиращото се в близост реновирано килийно училище е оформен великолепен комплекс, който е  обект на меркантилни интереси.

В началото на 2005 г. Ловчанска митрополия с  молба до Районен съд – Троян, иска  да постанови, че Църковното настоятелство в село Гумощник е собственик на Килийно училище, представляващо двуетажна масивна сграда – паметник на културата, находящо се в съседство на църковен двор.

В отговор на нея е заведено гражданско дело номер 38 от 2005 г. По него са постановени две технически експертизи, които по категоричен начин заключават, че килийното училище в село Гумощник е застроено извън църковния имот. То не е описано в представения като основно доказателство нотариален акт номер 105 от 1981 година. На базата на тези експертизи и свидетелски показания Троянският районен съд издава решение номер 465 от 07.11.2005 г. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.12.2005. То отхвърля като неоснователен и недоказан предявения  иск от Ловчанска митрополия. Признава, че Община Троян представлявана от кмета инж. Дилян Енкин е собственик на килийното училище – масивна двуетажна сграда.

Църковните власти обаче не се обезкуражават и на 17.10.2006 г. в Троянския районен съд постъпва нова искова молба. Този път тя е от храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в село Гумощник, представляван от протойерей Станимир Маринков – председател на църковното настоятелство, против читалище „Отец Паисий” и Община Троян.

Исканията са идентични с тези на Ловчанската епархия от 2005. След поредица от  действия, в центъра на които стои процесуалната легитимация на ищеца – църквата в село Гумощник, Висшият касационен съд връща делото на Троянския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към днешна дата  делото не е приключило.

 Историческата справка показва, че през 1960г. Селсъвета прехвърля безвъзмездно сградата на килийното училище към читалището.

До 1955 г. ( цели 13 години) сградата на килийното училище остава затворена, пустее и се руши.  Ръководството на селото и читалището решава, че най-добрият стопанин за историческата сграда е  читалището.

През 1960 г. Изпълнителният комитет на Общинския районен съвет, с.Дебнево, одобрява  това решение и предава на народно читалище „ Отец Пайсий” „сградата на старото училище в махла Селце с. Гумощник за стопанисване и поддържане”.

През 1969 г. са вложени първите средства – 2000 лв. за реставрация на църквата и килийното училище.

От друг протокол 7 от 28.10.1970 година става ясно, че по инициатива на читалището вече е започнала консервация на  иконостаса на църквата и се подготвя молба към Окръжния народен съвет – Ловеч, за отпускане на средства за възстановяване на изоставеното в близост килийно училище.

В продължение на близо едно десетилетие се осъществява реновиране на килийното училище в село Гумощник. Средствата постъпват от Окръжният съвет за изкуства и култура – Ловеч, Националния институт за паметниците на културата,  дарения и доброволен труд на цялото население на селото.  Огромно количество разходооправдателни документи свидетелстват за направената значителна инвестиция от държавата.

Все по това време килийното училище в църковния двор в село Гумощник, община Троян, област Ловеч е декларирано със списък от 15.04.1971 г. на НИПК като исторически паметник на културата и със списък от 14.12.1971 г. на НИПК като архитектурно-строителен  паметник на културата.

През 1979 година тържествено се открива обновената сграда. От тогава до 2005 г.  килийното училище е обществено достъпно и обект на изключителен интерес от страна на хората. Включено е заедно с църквата в много туристически маршрути.

 В архива на читалището разполагаме с документ акт 6293 от 2.04.1976 г., от който е видно, че имотът е държавна собственост.

Основанията за претенциите на църквата към килийното училище е нотариален акт 105 / 1981 г., който всъщност се отнася само за църковния двор.

Тук е мястото да Ви информирам и за посегателство върху друга държавна собственост, намираща се в съседство с църквата и килийното училище. През 70-те години на миналия век намиращите се в близост два имота собственост на Тина и Никола Бояджиеви и Тота Вълчева Тодорова са актувани като държавна собственост. Това става със съгласието на собствениците, на които са изплатени обезщетения.  Имотите са огледани от комисия назначена от Общински народен съвет – Ловеч. С актове 6292/02.04.1976 г. на името на Никола Колев Бояджиев/Тина Маринова Бояджиев

  и  6293/02. 04.1976 г. на името на Тота Вълева Тодорова те са отчуждени за паметник на културата.

Въз основа на промяна на собствеността в кадастъра на село Гумощник в техническа служба на Община Троян имотът фигурира като овощна градина на читалището. Това научаваме от разписен лист 34 от техническа служба на Община Троян.

Двата имота на Тина Маринова Бояджиева и Тота Вълева Тодорова, след тяхното отчуждаване, са превърнати от Националния институт за паметниците на културата във великолепен парк. Направена е каменна и дървена ограда в синхрон с архитектурния комплекс, засадени са декоративни храсти. Стопанисването и ползването на парка се осъществява от местното читалище и кметството в селото. Това състояние продължава до 2005 г. Именно тогава Милен Николов Колев и Донка Николова Чавдарова – наследници на покойните семейство Тина и Никола Бояджиеви, се

 сдобиват с нотариален акт N 110, том V, рег. N 5280, нотариално дело N 786 от 13.09. 2005 г. на Троянския районен съд за имота отреден като наследствен, към който вече е включен и парка към килийното училище. Начинът на придобиването е по „наследство” и давност чрез обстоятелствена проверка.

Веднага след това „новите собственици” събарят дървената и каменна междинна ограда,  изсичат декоративните и плодни дръвчета, построяват преградна каменна стена отделяща килийното училище от парка.

Смятам, че присвояването на тази държавна собственост е станала при изключителни закононарушения: неправомерно издадено удостоверение от Областен управител на град Ловеч,  N Р-1310/05.08.2005 г., че имота не е актуван като държавна собственост, неправомерно издадена скица за имота N 1688/20.07.2005 г., лъжливи свидетелски показания в протокол от 13.09.2005 г. на нотариус Борис Кожухаров, от град Троян.

Уважаеми господин Министър, моля да направите необходимото за защита на държавните интереси в рамките на закона.

Ако бъдат заведени съдебни дела, сме  готови да предоставим документи и участваме със свидетелски показания.

С уважение:

Тошка Пенчева

Кмет на село Гумощник